|
|
 БЛОГ/ Blog 10:35 |
|
|
Стихове на Росица Кунева |
великден
лилавата кръв
люляка
върху великденските яйца
разчупване
отвътре голошареста
и мокра същност
потрепервайки намира сили
разпъната върху две думи
* * *
НЕ ОЧАКВАМ ОТГОВОР
много умирания ме
преминаха прескачам
паниците на панихиди
прекръстих езичниците
изпенелопвах се проводих
женихите на очаквания
с тетивата на лъка вързах
езика си няма глаголи
голи сме в купела водата
свети неосветени кръстове
ни разпъват спъваме се
в замлъкването зограф
татуира тарантула
на лявата си гърда
по синкавото на
коронарната вена в
търсене на същността
когато пролази
ще ти отговоря
* * *
Море, войводо, ръце си давам
… очи си давам
отсичам ръцете си да те прегърна
стича се восъкът на кожата просеки
прорязва в безсънието нямо докосване
раздира колодата думи на покер
жонглират жокери настръхнали
думи минути банкрути
разкъсвам нервния сплит на неверието
зеленото сукно попива проклятията
разляното вино сълзи и безвремие
море войводо какво да давам
яма остана зината зее
уста оковах да те целуна
току преди да ме сбогуват
* * *
ще се плъзна по тебе
неочаквано по хълмовете
и падините пропадайки
в потръпването което
размества пластове
представи за правилно и
приемливо навикът
се сгърчва епилептично
мозъкът губи контрол
кожата ти е целофан
прозрачна и шумоляща
в ръцете ми непохватно
разгръщам ципа след ципа
портокала на мускулите
ухаеш на мускус колко
китове са били убити
моби дик може би също
заради това на дъното
на тази анатомия ти казваш
и какво научи докторе
рибите не говорят
* * *
нощта е локва във която
шляпат босите ми сънища
алиса разпродаде чудесата на
търг и тръгна да търси
хамлет из кръчмите
на барселона на балконите
се веят разбитите сърца
щамповани на тениски от
втора употреба амбуланти
дистрибутори на чувства
предлагат две за левче
омраза и любов със надпис
не пипай стоката
ВЕЛИКДЕН
изнасям помен
диваци размахват копия
някъде вляво или по средата забиват удари
замесвам тестото на надеждата
пухкава погача ще бухне
ще увира времето в казана
тялото – нощвите на очакването
днес още се разхожда по долните светове
търкулва се шарено-писано яйце
кипва виното в кръвта
изкуплението – престъплението зрънце грах
пониква нерешително, индулгенция на свободата
горе хихикат отмъстително
ленива котка играе с кълбото
заплита се животът
някой ще разчупи от погачата
утре е ничие време
днес яхам белите облаци
и дърпам за опашката онова животинче
дето пърха отгоре
щъка мърка
колко му трябва да стиснеш живота за гърлото а?
* * *
оставям ти изгревите
малко преди мъглата
да се завърне по комините
на къщите
малко преди
умората отново да започне
да тъче в очите ти
протритата си кърпа
а котката която
дращи на вратата
да затъркаля слънцето
по калдаръма
към небето
не се събуждай още
от залеза до изгрева
е време за магьосници
аз не си отивам
само ти оставям свободата
* * * * * * *
Росица Кунева e родена на 28 август 1962 г. в София. Завършва Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Седем години преподава литература в столично училище, докато един ден не специализира Монтесори педагогика в Мюнхен. Основава първата Монтесори терапия в България (това е терапия и лечеине за деца с проблеми в развитието - Даун, церебрална парализа и др.). Работи като терапевт на деца с множествени увреждания. Преводач от немски и английски език.
|
21 Декември 09, 10:35
 Коментари (6)
|
|
GEORGE ALEXANDROV/ ДЖОРДЖ АЛЕКСАНДРОВ 
