|
|
 БЛОГ/ Blog 10:36 |
|
|
Из "Книга за здравето", П.Дънов |
По темата за портретите на к.д.ланг ще продължа някой друг път (дотук не става все още ясно какво означава тя за мне и каква е връзката на “тъмнокосите” портрети с нея), а сега ми се струва по-важно да пусна тази свръхценна информация от първата книга на Дънов, която бях чел през около 1995 и оттогава съм му последовател.
Материята, от която човек е създаден, се различава от материята на всички други животни и същества (направена е, или поне 50% от нея, на друго място, не на земята, за разлика от телата на растенията и животните. В скобите – мои допълнения, почерпани отново от Дънов).
Всеки (отделен) човек е създаден от специален род материя. (тук е причината за неразбирателствата между хората; хармонични връзки се получават само между хора с подобен състав на кръвта и материята на тялото) В някои хора има повече злато в кръвта, в други – повече сребро, в трети – желязо, в четвърти – мед и т.н. Златото в кръвта не е повече от една десетмилионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Ако учените искат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият, но в кръвта на някои хора го има, и то е мощно като въздействие. Има известен род материя, от която ако имахме в кръвта, бихме вършили чудеса.
Според окултната наука материята, от която човек е направен, не е взета само от Земята. Тази материя, от която човек е направен първоначално – космическият човек – неговата материя е взета от цялата вселена, от всички слънца и планети по една малка част и сглобено сегашното тяло. Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и фино са обработени неговите органи.
За да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат и дават живота си за него! Затова нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше.
Истината в най-простата си форма е необходима за възстановяване на равновесието в организма: тя държи в изправност храносмилателната система. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Дето правдата отсъствува, там има меланхолия (Дънов прави разграничение между значението на думите истина и правда, както на любов и обич, различните наименования за бог, и пр. – всяка дума като подредба на звуци и букви има различни вибрации и оттам, при произнасянето и, свързвания с различни инстанции от горните светове).
Челото е мярка, с която Бог мери. Носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери.
Службата на стомашната система е да смила храната, а в духовния – да разгради страстите и нисшите желания на човека чрез смилане. Да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре към огнището. В духовния свят сърцето и дробовете са мехът и огнището, през които трябва да преминат желанията на човека, да се отдели чистото и нечистото. Дробовете причистват не само въздуха, но те са олтар, на който мислите, чувствата и желанията се пречистват. На този олтар гори жертвеникът на свещения огън, който пречиства и калява нещата.
Когато човек оправи материалните си работи, стомахът работи добре. Щом ги обърка, стомахът му се разстройва. При това, забелязано е, че човек може да бъде физически здрав, без да е силен. Значи силата иде от друго място. Откъде иде силата на човека? От белия дроб. Силен е онзи, който диша правилно.
Чрез белия дроб човек се свързва с херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези духове и тяхната мъдрост. (също така, когато човек се радва на животни, общува или работи с тях, той също се свързва с херувимите, а когато работи и общува с растения – със серафимите. Има няколко видове ангели – собствено ангели, архангели, серафими, херувими и още няколко). Значи, мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърцето си се свързваме с друга йерархия, наречена “престоли”, т.е. Божествен разум. Чрез стомаха – с други йерархии – същества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия, наречена “власти”, или Божествена сила. Чрез жлъчката – със съществата на доброто. Далакът отговаря на йерархия, наречена “началствата” – божествена правда и победа в света. Друга йерархия са архангелите, същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Най-после стигаме стигаме до йерархията на ангелите, които са основа на живота.
Мозъкът, нервната система, не са мястото, дето се създава мисълта – те само възприемат и обработват мисълта. Има един висок свят, дето мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система, проводници на тия мисли.
Множественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, материалният свят е човешкият стомах. Следователно човек трябва да знае, че живее едновременно в трите свята.
Здравето почива на един закон, на една жлеза, която се намира под лъжичката на човека. Ако ти свържеш тази жлеза със слънчевата енергия, ако знаеш кога изтичат тези благотворни енергии, ще имаш реултати. Всеки човек, който може да тури тази жлеза в контакт със слънчевите енергии, той може да живее на земята, колкото иска.
Ние със сърцето си познаваме другия свят. Това, което умът знае, може да е вярно за този свят, но това, което умът мисли за другия свят, не е вярно. За вътрешния свят това, което сърцето мисли, е вярно, затова духовния свят ние ще го изучаваме чрез силата на нашето сърце.
В организма не се гонят частни цели. Няма своеволие, няма произволни действия, в него владее единството. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки – съчувствуват и бързат да премахнат по някакъв начин злото.
Съставът на слюнкака всеки момент се мени и определя промените, които стават в психиката на човека. Това е наука, която ще се изучава в бъдеще.
Нервна система
Енергията протича през нервните влакна както водата през водопроводните тръби. Ако водата е песъчлива, пясъкът постепенно се утаява по тръбите, докато един ден те окончателно се запушат. Такова подпушване става и в нервната система на човека. Какво да се прави? Ще се отпушвате. Трябва да знаете какви мисли и желания да допущате в себе си.
Човек е дърво, съставено то други две дървета. Тия две дървета съставляват двете главни системи в човека: мозъчната и симпатичната нервна система. Клоните на мозъчната система се разпространяват надолу, чак до крайниците на тялото, а корените му са горе в мозъка. Другото дърво представлява стомашния мозък, или т.нар.симпатична нервна система, която се състои от ред възли, ганглии, разположени най-много в областа на стомаха. Корените на симпатичната нервна система са посадени в ганглиите, т.е в стомашния мозък, а клоните – отиват нагоре. Значи, клоните на тия две дървета се преплитат.
Мозъчната система е носителка на електричество, затова, ако тя се развие повече от другата, човек почва да съхне. Елетричеството отнема всичката влага от организма и затова такъв човек е сух, без влага, безводен е той. Симпатичната нервна система се отличава с обратни резултати на мозъчната. Тя е носителка на магнетизма в човека. Когато тя е развита в някой човек, той надебелява, явява се натрупване на излишна материя, която се обръща после в тлъстини. Следователно тия две системи могат да се коригират една друга.
Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. Някогашната столица на съзнанието е била на друго място. Къде е било мястото му по-рано? В симпатичната нервна система или в т.нар. слънчев възел. В далечното минало човекът е мислил чрез слънчевия си възел.
Успехът на човека във всяко едно отношение зависи от симпатичната нервна ситтема. Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на нея. Това се е знаело някога, но се е забравило и трябва наново да се изучава. Сега се работи за организирането на човешкото сърце, на човешкия мозък. Сега се организират всички органи, за да влязат в съгласие със симпатичната нервна система. Силата се крие в нея, затова не я оставяйте отворена, да влизат и излизат през нея кой как мине. Затваряйте я с девет ключа, но прекарайте през нея девет крана, да пият от тях всички жадни. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява.
Само отрицателните енергии творят (т.е. магнетизмът). Ако сте ясновидец, ще видите, че светлината се явява само на отрицателния полюс. Когато кажат за някой човек, че е привлекателен, то значи, че той има отрицателна енергия в себе си – това е магнетизмът. Такъв човек има да дава и да взема нещо от хората.
Магнетизмът е сила, която съдействува за развитието на Вселената и за развитието на всички живи същества. Движението на Луната оклоко Земята, на Земята около Слънцето, на Слънцето около други слънца – всичко това се дължи на магнетизма. Ако той изтече, животът не може да се проявява. Човек изгуби ли магнетизма си, става недоволен, мрачен, всичко му се вижда грозно и черно. Който има малко магнетизъм, и на топло да седи, все ще му е студено. Магнетизмът дава привлекателността и топлотата на човека.
Енергиите на магнетизма вървят по криви линии, които се извиват спиралообразно и развиват топлина. Електрическите енергии вървят повече по прави линии. На отрицателния полюс са чувствата, на положителния (елеткричеството) – мисълта. Мозъкът е положителен, а симпатичната нервна система – отрицателна.
За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в мозъка, изисква се специфична енергия, която обхваща само горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея.
Как можем да познаем имаме ли магнетизъм? Разположени ли сте – имате магнетизъм, неразположени ли сте, нервирани ли сте, нямате.
По-магнетични от мъничките деца няма. Затова така ни привличат.
Влагата регулира действието на електричеството върху човешкия организъм. Електричеството изсушава човека, прави го тънък, деликатен. Понякога може да го изсуши толкова много, че да изтъни нервите му, да не може да издържа обкръжаващата среда. Ако магнетизмът вземе надмощие, човек може да яде малко и пак да дебелее.
Когато човек е готов да се кара с всеки, когото срещне на пътя си, това показва че в дясната страна на мозъка му има излишък от електричевство. Когато е неразположен духом, когато изпадне в песимистично насторение, това показва че в лявото полушарие на мозъка му има излишък от електричество. Когато някой пълен човек заболее, в организма му трябва да се внесе електричество, на сухия – магнетизъм. Сухите да дружат с пълните, да става правилна обмяна между тях.
В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептене. Когато туй трептене е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката пот навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептенето в тях ги чисти.
Електричеството е една форма на светлината. Първичната светлина е, която движи кръвта.
От пръстите излиза такава енергия, каквато от среброто и златото не може да излезе, даже и от светлината така ва енергия не може да излезе. От първия пръст (палеца) изтича най-мощната енергия, а останалите пръсти са като тил. Пръстите възприемат енергията, която иде от възвишения свят. Понеже всичко в природата е точно определено, всеки пръст трябва да приеме толкова енергия, колкото е предвидено. Как ще върнете излишната енергия, която сте приели от природата? Чрез болести, чрез кризи, чрез изпитания.
В средата на човешкия мозък се намира т.нар. летящо око на душата, или вътрешното слънце в човека. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него.
Гневът, меланхолията, неразположението – това е все излишна енергия, която може да се трансфоримра, като вземеш мотиката и покопаеш 10-15 минути.
Всяко мъка, всяка мъчнотия едва от онзи излишък, който остава у човека неизползван.
Казвам: когато вибрациите на две тела не са еднакви, онова тяло, чиито вибрации са по-силни, оказва влияние върху другото, на което вибрациите са по-слаби. Хората са свързани с нещо невидимо. Представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да става преливане на енергията от един човек в друг, както се преливат течности. Здравият предава енергия, а болният – взема.
|
04 Февруари 08, 10:36
 Коментари (0)
|
|
GEORGE ALEXANDROV/ ДЖОРДЖ АЛЕКСАНДРОВ 
