Джордж Александров е роден през 1969 г. В Москва. Рисува от 3-4 годишен, а маслените бои открива, когато е на 18; пише стихове и повести. Тъй като за него духовният, вътрешен свят е единствената Истина, с която трябва да се съобразяваме, а физическите форми – само абстракция, която може и трябва да бъде разчупвана, то и физическият пол на човек е също такава абстракция, а тя не при всички индивиди съвпада с нашата вътрешна представа за себе си. От 1985 г. той използува само мъжкия род, когато говори за себе си, въпреки че е роден в женско тяло. Още от самото начало възгледите му за полова принадлежност се развиват напълно неповлияни от Западната мисъл и търсения в това направление, като нещо дълбоко самобитно, извиращо от самото му творческо кредо ( което изповядва открито с почти неуместен оптимизъм още при социализма в неформални изяви ). Доказателство за това е, че открива своята ориентация, когато като ученик се влюбва в съветска партизанка от книга за антифашистката борба – “Млада гвардия” на А. Фадеев ( тогава, а по-късно под влияние на Кастанеда се оформя неговата муза – героичната личност, “свръхчовекът”, когото неуморно рисува ) и не вижда никакво противоречие между сексуална “различност” и леви убеждения. Възгледите му за пола са в пълно единство с любимите му Дънов, Лев Толстой и Достоевски, с Ренесанса в живописта, идеалистичната философия и Романтизма. А картините – пресечна точка на всичко това и любимите жени, огледало на личния му живот и идентичност.
Александров вижда в интровертното, индивидуалистичното – глобалното, и затова упорито бяга от възможната интерпретация на картините му като някакво тясно специализирано изкуство за тесен кръг хора. Смята, че изкуството трябва да издига над действителноста, да утвърждава морален и естетически идеал, да поразява, показвайки герои, впечатляващи с воля, твърдост и презрение към битовото, с аристократически финес. Той остава през годините напълно чужд на песимистичните настроения за смачкания в капиталистическата машина човек от постмодернизма, загубил ключа към тайните на Господ и вяра че целта на живота му е да ги разбули и да се слее с тях. И в противовес на това, че консумативния свят иска да накърни детското в човека, да унижи неговата чувствителност, представя на сцената своя герой. Най-противоречиви, взаимоизключващи се истини се сливат у Аелксандров в едно неделимо ядро, център, към който центробежно се стремят разпокъсаните досега, хаотични стремежи на другите хора.
На пръв поглед героят от портетите на Джордж Александров е едно ходещо противоречие. Волеви и стоик, с втренчен поглед на монах, не монахиня – в същото време събрал в погледа си страданието на всички хора, безпомощността им, по-детски крехък. Подвижен, танцувален, една вихрушка от енергия, по руски щедро пръскащ я – и по български здрачен, “зимен”, срамежливо скован. Същества с погледи на работници и отрудени селяни, но духовни аристократи и дендита. Като изпратени в недрата на земята на някаква мръсна и тежка работа с тайна мисия. В своята откритост мистериозни, недостъпни. ( за Александров всичко т.нар. “женско” е всъщност детско – най-благородното и нежното в хората светът му е лепнал стигмата “женско”. Невинността, появила се като мъдрост в пещта на страданията. Но тя е Дете, не жена. При Джордж тя е мъж-дете ). Полумитични физиономии, но рисувани от конкретни хора с маниакално търсене на прилика.
Поредното противоречие е, че макар че се определя като художник-писател ( зад портрета стои цяла история, отзвук от негов разказ ), за него философията е синоним на стил и 95% от енергията му е посветена на търсения на изразни стредства. Само едно от тях е, че от 10 години работи за да съвмести експресионизъм и Ренесанс – телата му са тежки и плътни в брезентовите си одежди като при Гоген и Сезан, и в същото време призрачни, разтварящи се в ефира като при Леонадрдо. Меката женственост на тялото е защитена като в желязна броня зад смущаващо суров отшелнически поглед, зад енергията на едно непрестанно, стремително движение и летеж.
Представените на експозицията работи са малка част от над 100-те му творби и има още за няколко изложби. Дано зрителският интерес се окаже достатъчен, за да ги провокира. На Джордж ще му олекне, ако се освободи от вече казаното и натрупаното, защото има още цели планини от неща, които иска да каже.
Aдрес за връзка и отзиви:
georgealexandrov@abv.bg
* * * * * * * * * *
|